Кексът и Гладът: За любовта и свободата

„За да разбереш любовта, първо трябва да разбереш свободата“! Този цитат от книгата „11 минути“ на Паулу Коелю може да звучи като клише, което всяка уважаваща себе си мацка би качила в профила си поне веднъж, но в него има нещо по-дълбоко. В него се крие тайната на щастливата връзка, която много хора търсят. А тя е под носа им. И дори не е тайна. Просто заблудени в собствените си мисли и желания често не я виждаме.

Аз не се смятам за много голям експерт в любовните въпроси, но знам едно – никой няма право да ограничава свободата на друг. Има го дори записано. Според Конвенцията за защита правата на човека, всеки човек има право на свобода и сигурност. Как тогава стигнахме до момент, в който някой ще ни ограничи? И как това ще бъде нашия любим? И как се стигна до това да смесваме любовта с нарушаването на личните права на човека?! Та нали той трябваше да бъде този, който ни кара да се чувстваме свободни като птички! Никой ли не е чувал, че ако обичаш някого трябва да го пуснеш на свобода? Ние се раждаме свободни. И когато някой започне да ограничава свободата ни, можем да виним за това себе си, защото сме му дали това право.

Та, нека се върнем на великата тайна на щастливите връзки. Много често хората бъркат любовта с чувството за собственост: моята приятелка, моето гадже… моето, моето. Това не е любов, това си е чист егоизъм. Заблуждаваме себе си и хората около нас, че обичаме някого, докато просто искаме да го притежаваме. Забравяме, че той също е жив човек с характер, предпочитания, мечти. Забравяме, че често тези неща не съвпадат с нашите характер, предпочитания и мечти. Или просто не искаме да приемем факта, за това се опитваме да ги променим. Не нашите естествено, чуждите. Присвояваме си правото да ограничаваме човека до себе си и, ако той е влюбен в нас, то ще ни даде това право без да се замисли.

Защото това е любовта, да дадеш частица от себе си на някого. Да искаш той да бъде щастлив. Да искаш ти да си причината за щастието му. НО! Любовта е да не забравяш, че той е различен, че често желанията му не съвпадат с твоите, плановете също.

Истинска любов е, когато осъзнаеш, че човека до теб има нужда от свободата да бъде себе си, за да бъде с теб. Да разбереш, че човек е създаден да бъде свободен и тогава е най-щастлив. Дори на теб да не ти харесва, ако го обичаш, ще разбереш.