"Давиш се, не защото падаш в реката, а защото се оставяш да потънеш!"
-Пауло Коелю
Помните ли какви искахте да станете, когато порастнете?
Сигурна съм, че докато сте растяли мечтата се е променила поне няколко пъти (поне моята премина през доста трансформации), но замислете се за момент, какво искахте. А какво станахте? За какво мечтаете сега? Едва ли е свързано с работа до късно и 20 дни отпуск на година. Трябва ли да оставим мечтата да си остане просто мечта, за да запазим сигурността и заплатата си? Не! Но, се изисква истинска смелост, дързост и доза безрасъдство, за да го направиш. Не всеки е способен на това. За щастие, доста хора са. Живота, особено в България е труден, а често, дори сигурната работа не е толкова сигурна, колкото изглежда. Те от своя страна са достатъчно безстрашни, креативни и вдъхновяващи, за да преследват мечтите си и да не позволят на страха да им пречи да вървят нагоре. Да, работят до късно, но за себе си. Да, често нямат време, но имат удовлетворението, че вършат това, което ги прави щастливи. Да, трудно е, но си струва.
