"Алкохолът за закуска е опасно приятен. Първият ми опит с подобно преживяване беше преди няколко години, като гост на кмета на Бузи, село в Шампан. До 9 часа сутринта вече се реех в блажена мъглявина"
Винаги съм гледала на храната като на емоция, преживяване, чувство.
Не мога да разбера хората, които се хранят, просто, за да заситят стомасите си. За мен храненето е риуал, в който всяко нещо има значение: приготвянето, поднасянето, компанията...
За това, когато открих книгата "Френски уроци" на Питър Мейл, почувствах, че съм намерила съмишленици... В лицето на цялото френско общество.
Тази малка, но много забавна книжка е като пътепис на автора, из необятните дерби на френската кулинария, обичаи, празници. Той, като типичен англичанин, с изумление научава, как се ядат охлюви, как се правят двучасови обедни почивки, защото храненето е ритуал, който изисква време, как професията келнер е една от най- престижните, защото той не е просто човекът, който носи храната от кухнята до масата. Той е консултант, който често помага на клиентите си да разберат какво точно искат, да им препоръча подходящо вино.
Научава, че храната е най-почитаното божество и заслужава безброй празници. Празници като: "Ден на пилето/ жабешките бутчета/ охлювите". Какво вино е нужно за всяко ястие и, че французите могат да изпият и изядат неограничени количества. А най-важното, което трябва да направиш, ако посетиш винено изложение е да плюеш - невъзпитано, но необходимо, ако искаш да запазиш здравето на вътрешните си органи.
И всички тези нови и интересни неща разказани по един забавен, леко хумористичен начин.
Този "пътеводител на глада" бързо се превърна в любимата ми книга, не само, заради кулинарните желания, които предизвиква у мен, но и заради това, че четенето й е истинско забавление. За това, горещо я препоръчвам за всички гладници, любители на изисканата кухня и забавлението!
Ако статията ви е харесала, последвайте Кексът и Гладът във Фейсбук/Инстаграм за още интересни вдъхновения!
Етикети: вдъхновение, книги, франция
