"Щастието ли? Цветът му сигурно е пролетно зеленото, което не намирам думи да опиша, докато не съзирам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек върху камък. "
- Под Небето на Тоскана, Франсис Мейс
През последните няколко седмици съм настроена романтично. Но не става въпрос за онази романтика тип: цветя, рози и бележки "Обичам те" навсякъде. Става въпрос за онова време, в което се наслаждаваме на най-важната връзка в живота си - тази, която имаме със себе си.
Да приемеш себе си, със своите недостатъци, е може би най-трудното нещо в живота на един човек. Да се изправиш, когато си паднал или са те бутнали, е най-голямото усилие, което трябва да направиш. Но е романтично.
Точно такъв тип романтика откривам и във филма, създаден по едноименната книга на Франсис Мейс - под небето на Тоскана.
В него, самата Франсис поема най-лошия удар: предателството на собствения й съпруг, което вместо "да я убие на място" я оставя сама, разорена и живееща в жилище за временно настаняване.
Но, в живота на всеки идва момент, в който застава на кръстопът. Тя може или да продължи да страда и да се самоизмъчва, или да приеме предложенето на най-близката си приятелка: да замине на романтична екскурзия в Тоскана. Романтична екскурзия сам? Че защо не? Ако не на себе си, то на кого ще дадеш романтика и обич.
Там,под парещото слънце и ароматните Тоскански долини, по стечение на обстоятелствата или segno di dio (знак от съдбата), тя купува къща. Красива стара вила, с много прах, буболечки и плачевна нужда от ремонт. Но и прекрасното усещане за нещо ново. За нея тя е като празно платно, върху което да нарисува новия си слънчев италиански живот.
Докато тече ремонта на къщата, тя открива нови приятели, нови страсти, ново семейство и най-вече начина, по който италианците приемат живота: винаги с усмивка.
Тя научава, че любовта трябва да се случва от самосебе си, без усилия.
Че дори да търсиш калинки под дърво и камък, те сами ще дойдат при теб, когато спреш да си починеш. Че вместо да се фокусираш върху това, което нямаш, добре е да се огледаш и да видиш това, което е при теб. И най-важното: търпение. Търпението да дочакаш най-подходящия момент за нещата, който толкова силно желаеш. Защото когато това се случи, тогава идва истинското щастие.
Етикети: кино, Пътуване, тоскана, филми
