Яж, моли се и обичай, всичко и всички...

И сега, започнах да живея собствения си живот. Несъвършен и непохватен, описващ ме напълно.

-Елизабет Гилбърт

Винаги, когато имам нужда от вдъхновение, успокоение, напомняне, че всичко ще се оправи, гледам "Яж, моли се и обичай"! Филмът ми е нещо като двучасова терапия, в която виждам части от себе си, любувам се на страхотни пейзажи и се вдъхновявам да пътувам, чета и вярвам повече. 

Може би няма човек, който да не е гледал филма или чел книгата, следователно няма нужда да разказвам самата история. 

Ще разкажа това, което аз виждам, гледайки филма: 

* Често го свързвам с любимата ми фраза "ако не харесвате сегашното си положение, просто го променете, все пак не сте дърво!" В крайна сметка ние сме господарите на живота си, отговорни за собственото си щастие и ничие друго. 

* Болката, страха и разочарованието, което изпитваме трябва да бъдат горивото, което да ни направи по-добри, борбени, вярващи.

* Трябва да се научим да изпразваме ума си от мислите, които го измъчват, да приемем нещата, които не можем да променим и да продължим напред.

* Да прощаваме, най-вече на себе си. Защото цялата любов и грижа от близките ни не е достатъчна, когато самите ние се измъчваме вътрешно за нещата, които сме направили. 

* Да обичаме, да загубим ума си от любов - най-големия подарък, който живота ни дава. 

* Понякога трябва да изосавим всичко, което познаваме, за да разчистим място в живота си за онова, което ни прави щастливи. 

И освен всички философски размисли, с всяко гледане на филма се влюбвам в малките улички на Рим, в пастата, в италианския език, в простичкия живот на индийците и невероятно зелените пейзажи на Бали, кристално чистата вода и спокойствието...

И в един момент осъзнавам, колко красив е света и как искам да видя всичко!

Ако статията ви е харесала, последвайте  Кексът и Гладът във Фейсбук/Инстаграм за още интересни вдъхновения!