"Никога не беше чувал нещо толкова невероятно като гласа ѝ. Тя говореше така, сякаш бе на ръба да избухне в смях. Когато се кискаше, звукът приличаше на бълбукане на шампанско, ако шампанското може да се киска."
-Човек на име Уве, Фредерик Бакман
В една от малкото книги
станали бестселъри без каквато и да е реклама, така наречената „mouth-to-mouth“ не я броим, шведският
блогър Фредерик Бакман успява да разкаже уникалната и затрогваща история на
киселия съсед. Но това е само на пръв поглед. На втори поглед това е роман за
влиянието на един човешки живот върху околните и невидимото взаимодействие
между многобройните съществуващи нишки.
Уве е на 59, сърдит, гневен и недоволен от живота. Същински кошмар за
околните, той е онези хора, които мразят промените, притежават непоклатими
принципи и за които има само едно правилно решение. За него да спасиш човешки
живот е дреболия, просто така е правилно. Недоумява непостоянството и
разхищението както към материалното, така и към емоционалното. Уве не разбира
защо трябва да изхвърлиш нещо само защото е старо, нали върши работа.
„Според него трябваше да има ред във всичко. Бе убеден, че човек не бива
да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно
нищо.“
Често се пита и защо хората го приемат за кисел само защото не обикаля
улиците с постоянна фалшива усмивка. Старецът обича рутината - не може да караш
Сааб и изведнъж просто така да си купиш Волво.
"Хората разправяха,че Уве виждал света в
черно и бяло.“
Ествествено целият този контраст има своето обяснение, което Бакман
разкрива по очарователен начин с преплитане на две времеви линии и множество
ретроспекции. Уве е тъжен и изпълнен с горчивина, но тъгата по „неговият цвят“ – любимата му Соня, е
прекално силна и пагубна.
“Не трябваше да се
получава така. Работиш, изплащаш ипотека, плащаш данъци и правиш всичко, както
си му е редът. Жениш се. За добро или лошо чак докато смъртта ви раздели, нали
така си казаха? Уве помни ясно тези думи. А тя не трябваше да умира първа. Нали
беше ясно, че все говореха за неговата смърт? Не беше ли така?”
Духът му е сломен и загубата на баланс го кара всеки ден да пожелава
смъртта си. Уви кварталното сдружение на обитателите има други планове и
въпреки съпротивата си, по едновременно комичен и трогателен начин, Уве е
въвлечен обратно в живота.
Накратко: страхотна книга, която трябва да бъде прочетена.
Текст: Полина Ангелова
Ако статията ви е харесала, последвайте Кексът и Гладът във Фейсбук/Инстаграм за още интересни вдъхновения!Етикети: вторник, книги, рецензии, четене
