Как се описва една
жена, която всеки ден има различно лице?
„Жените в мен“ е
прекрасна смесица от биографичен разказ, разговор и мемоари в едно, даваща
възможност да се докоснем до най-съкровенните кътчета в душата на една от
най-противоречивите личности за времето си в българските кино и театър. Една
по една, Георги Тошев сваля героините, изиграни от Катя Паскалева, за да остане
самата тя – артистката.
Плахо, провинциално
момиче, израстнало в бедно работническо семейство, още от малка бъдещата звезда
е запленена от сцената. Тя е привлечена от нейната магия, от свободата, която
ти дава, от възможността да бъде друг човек. Някакси всичко е лесно и спокойно,
когато играеш. Дали шанса или съдбата помага, Катя бива забелязана на
рецитаторски конкурс в гимназията. Въпреки международното и националното
признание, което получава впоследствие, винаги счита себе си за обикновена,
просто „артистка“. Кариерата й е изумителна, не просто защото тя е първата
българка, дръзнала да заснеме гола сцена и да разбуни духовете в онова иначе
мирно време, но и защото веднъж овладяла даден образ, тя никога не се връща към
него. Отказва множество роли, с едничката идея да продължи към следващата
неразгадана за нея „тайна“. Така успява да избегне канонизиране в символ само
на един образ, а да стане олицетворение на много женски образи, вземайки
частичка от всеки един от тях.
„Различното ме освежава, помага ми да намирам нови
решения, да избягвам повторенията.“
Личният живот на Катя
е белязан от същите дързост и страст, които проявява и в работата. Първата
любов на театралната икона я открива малко след завършването на 10-ти клас.
Младите влюбени преодоляват много трудности и неодобрението на своите
семейства, но уви не успяват да се преборят с едно – театъра.
„В живота ми се случиха други радости. Трябваше да
избирам – актьорството или любовта. Избрах първото!“
Следва бурен роман с
женения пловдивски художник Георги Божилов-Слона, който макар да завършва с
брак, успява да скандализира обществените среди по онова време. Но любовта и
този пък не е достатъчна. Двамата се развеждат, а Катя заживява с кинорежисьора
Иван Росенов, който остава до нея до последния й дъх през 2002 г.
Най-въздействащата
част обаче не са детайлите от личния и професионалния живот на актрисата, а
сложната, комплексна и уникална личност, която ролите са изградили. Дуализмът
лъха от всеки ред в последните написани бележки, от всяка казана и премълчана
дума. Една чудновата бърканица от страх и смелост, свян и дързост, слабост и стоицизъм, свободолюбивост и
консерватизъм, бохемство и аскетизъм. “Жена
с тайни...Артистка.“ Сякаш
Катя приема участта
си и болестта си с изключителна твърдост и хладнокръвие и това е възможно само
ако истински си живял, ако познал другите, си открил себе си, ако не поглеждаш
в минало, а отправиш взор в бъдещето, дори то да стига до следващия дъх. В
последните си дни тя си задава всеобщи, общочовешки въпроси за живота, за
хармонията, за болката, за любовта и човешките взаимоотношения, за вечното
търсене на човека и сама за себе си дава отговор на същите по същия неповторим
начин, по който живя.
Етикети: вторник, жената, жени, книги, книжен вторник, ревю