Нека си го кажем, цената на водата за нас е сметката от Софийска вода. Даденост срещу символично заплащане. Родени насред водно богатство от реки и море, липсата й изглежда някакси невъзможна. Паоло Бачигалупи обаче вижда една идея по-надалеч. В новия си уникален трилър „Водосрез”, той рисува близкото неизбежно бъдеще, когато безкрайният воден ресурс е изчерпан, а малкото съществуваща вода е извор на власт и сила. А където има власт, там има и безмилостна борба.
Суша е обхванала цяла югозападна Америка. На север все още вали понякога, но всеки външен е персона нон-грата, която я очаква куршум. Съединените Американси Щати вече не са съединени, а съперничещи се територии с непрестъпни граници. Невада и Аризона се надлъгват за дялове от река Колорадо, докато Калифорния дебне отстрани като хиена, за да завземе цялата река само за себе си. Пясъчните бури помитат градове и животи.
На сцената на битката се появява водосрезът Анхел. Бивш затворник, детектив, военен, наемен убиец, Анхел върши мръсните поръчки на Южна Невада и неговия шеф Катрин Кейс, гарантирайки необезпокоявано процъфтяване на луксозните й аркологии насред пустинята.
Плъзват слухове за тайни документи, които могат да променят правилата на играта, и Водосрезът е изпратен в умиращия Финикс, за да разследва. Валят тела, валят куршуми, а схватката става по-опасна от всякога. Безкрупулни машинации, корупция до недрата на Земята и съюзници, сменящите се като прашинките в пясъка. Във време когато водата е по-ценна от злато, за да утоли някой жаждата си, друг трябва да пролее кръв.
"Деветдесет и осем цяло и шест градуса .
Човешки същества. Едни от най-хладните обекти наоколо. Всяко едно – маркирано, без да го знае.
Една девойка от отряда се приближи да провери дали Ангела е закопчан добре. Той се ухили, докато момичето проверяваше коланите му. Мургава, с черна коса и очи като въглени. Прочете името ѝ на табелката – Гупта.
– Мисля, че знам как да се закопчавам, а? – надвика Ангела рева на двигателите. – Навремето и с това съм се занимавал.
Гупта дори не се усмихна:
– Нареждане на мисис Кейс. Ще излезем големи глупаци, ако се разбием и ти останеш на място само защото не си си затегнал колана.
– Ако се разбием, всички остават на място."
Бачигалупи пише красиво и ужасяващо за една ера, не толкова далечна, много страшна и почти неизбежна, докато нехаем в природен разкош. Може би на следващата конференция, обсъждаща климатичните промени, трябва да бъде прочетен този уникален роман, за да се огледи напълно близката ни участ.
Последвайте Кексът и Гладът във Фейсбук/ИнстаграмЕтикети: книги, книжен вторник, книжна събота, нещо за четене
