Брит-Мари беше тук – Фредрик Бакман

Ако има някой, който да пише с уникална лекота за живота и човешките взаимоотношения, то това са скандинавците. Някакси живеещите в тези мрачни държави хора долавят всеки лъч, всеки нюанс, всеки полъх, и то в пълната им сенция. В „Брит-Мари беше тук”, Бакман развива герой от предишния му роман „Баба праща поздрави и се извинява”, като отива още по-надълбоко в дебрите на човешката душа.

Времето лети, животът минава, а когато цял живот отлагаш, той сякаш никога не е започвал. Но за ново начало никога не е късно. Брит-Мари е на 63. В първите години си години е живяла за удовлетворението на родителите си, в следващите е живяла, за да служи на мъжа си и когато в преклонна възраст остава без родители и без съпруг, тя няма нищо друго освен сода бикарбонат и подредени прибори.

                В очите на околните Брит-Мари е „пасивно-агресивна, мрънкаща вещица”, сама казва, че социалните й умения са бедни. Но такова е било разделението на задълженията в семейството – тя се грижи за дома, Кент се грижи за социалните контакти. За първи път сама, след раздялата с неверния си съпруг, тя усеща страх. Страх, че е ненужна, че е незабележима, че ако един ден умре, никой дори няма да разбере за нейната липса. Така тя попада в Борг, малко градче, съсипано от финансовата криза. При всеки досег и всяко ново познанство с тукашните, тя се наново се учи да живее, да общува, да обича, да открива.

                Брит-Мари мрази футбола, защото досега тя не е била забелязвана, когато дават мач по телевизията, но Борг няма друго освен него. Местният отбор се нуждае от треньор, а Брит-Мари иска да бъде нужна, да остави своята следа. Постепенно тя осъзнава, че любовта към футбола - това е същата безусловна и истинска любов като към любимия. А истината е една -  когато е любов, не се отказваш, независимо от всичко.

„Брит-Мари беше тук” е роман, илюстриращ колко странно и противоречиво нещо е житието: за да се откриеш, трябва първо да се загубиш, за да се влюбиш, първо трябва да разлюбиш, за да бъдеш необходим, трябва първо да станеш излишен.  Това е книга преди всичко за любов:  любов към човека до теб, към брата, към родното място, към футбола. Бакман разкрива копнежа за това да бъдеш някъде необходим, за желанието да бъде отсъствието ти забелязано и да оставиш следа, за да може след време някой да каже „Брит-Мари беше тук.”.