Най-ранните ми спомени, свързани с храната, се свеждат до една случка, оставила своя траен отпечатък в съзнанието и вече съзнателния ми живот.. . Неделните обеди са запазени за готвене и цялото ми семейство се събира в кухнята, за да приготвя обяда. Вкъщи няма разделение относно готвенето. Всеки участва и всеки има своя собствена задача. Така кухнята се превръща в малка работилничка за вкуснотии, в която баща ми влиза в ролята на главен шеф готвач.
Той приема много сериозно тази задача. Винаги добавя нещо допълнително към типични гозби, за да ги превърне в истински гурме ястия. Учи нови рецепти, които да опитаме след това. Експериментира с вкусове, подправки и начини на приготвяне.
За него много отговорна задача е не само приготвянето на храната,но и самото й консумиране след това. На масата, бавно се наслаждава на всяка хапка и отделя внимание на всяко приготвено ястие. Така, неделните обеди, типично по френски, продължават минимум два часа, завършвайки, естествено, с нещо сладко за десерт.
Именно от него съм се научила да обичам храната и готвенето. За мен то е специален ритуал,
който се прави не само, за да задоволим глада в стомаха си. То сплотява, носи чувството на
удовлетворение и щастие. Именно от него съм се научила да опитвам всяко нещо, което готвя, да нямам граници в експериментирането. От него знам, че подправките са това, което прави ястието специално. От него се научих да искам да опитам от всичко, да обирам с пръст от суровото тесто на сладкиша и да готвя в компанията на чаша бяло вино. Както и, че шоколадът е много важен за щастливия живот.
Но най-голямата тайна, на която съм се научила, относно готвенето и храната е, че всичко е по-приятно, когато е споделено. Компанията в готвенето и яденето след това е като босилекът в спагетите или като розмаринът, с който е овкусено печеното пиле, като сметаната в кафето и шоколада за палачинките - може и без него, но с него е 100 пъти по-вкусно. Етикети: Готвене, дневник, компания, лакомница, любов, подправки, хранене
